изчоплил

Речник на българския език

1. изчоплил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изчоплил е производна форма на изчопля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изчоплил — мин. деят. св. прич. м. р.

изчоплил е производна форма на изчопля (мин. деят. св. прич. м. р.).