изчоплело

Речник на българския език

1. изчоплело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изчоплело е производна форма на изчопля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изчоплело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изчоплело е производна форма на изчопля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).