изчоплела

Речник на българския език

1. изчоплела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изчоплела е производна форма на изчопля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изчоплела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изчоплела е производна форма на изчопля (мин. деят. несв. прич. ж. р.).