изчоплел

Речник на българския език

1. изчоплел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изчоплел е производна форма на изчопля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изчоплел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изчоплел е производна форма на изчопля (мин. деят. несв. прич. м. р.).