изчовъркваше

Речник на българския език

1. изчовъркваше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

изчовъркваше е производна форма на изчовърквам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. изчовъркваше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

изчовъркваше е производна форма на изчовърквам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).