изчовъркваха

Речник на българския език

1. изчовъркваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изчовъркваха е производна форма на изчовърквам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изчовъркваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

изчовъркваха е производна форма на изчовърквам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).