изчовърквах

Речник на българския език

1. изчовърквах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

изчовърквах е производна форма на изчовърквам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. изчовърквах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

изчовърквах е производна форма на изчовърквам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).