изчовърквало е

Речник на българския език

1. изчовърквало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изчовърквало е е производна форма на изчовърквам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изчовърквало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изчовърквало е е производна форма на изчовърквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изчовърквало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изчовърквало е е производна форма на изчовърквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).