изчовърквало

Речник на българския език

1. изчовърквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изчовърквало е производна форма на изчовърквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изчовърквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изчовърквало е производна форма на изчовърквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изчовърквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изчовърквало е производна форма на изчовърквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изчовърквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изчовърквало е производна форма на изчовърквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).