изчовърквала

Речник на българския език

1. изчовърквала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изчовърквала е производна форма на изчовърквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изчовърквала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изчовърквала е производна форма на изчовърквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изчовърквала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изчовърквала е производна форма на изчовърквам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изчовърквала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изчовърквала е производна форма на изчовърквам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).