изчовърквал

Речник на българския език

1. изчовърквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изчовърквал е производна форма на изчовърквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изчовърквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изчовърквал е производна форма на изчовърквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изчовърквал — мин. деят. св. прич. м. р.

изчовърквал е производна форма на изчовърквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изчовърквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изчовърквал е производна форма на изчовърквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).