изчистил

Речник на българския език

1. изчистил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изчистил е производна форма на изчистя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изчистил — мин. деят. св. прич. м. р.

изчистил е производна форма на изчистя (мин. деят. св. прич. м. р.).