изчетяло

Речник на българския език

1. изчетяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изчетяло е производна форма на изчета (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изчетяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изчетяло е производна форма на изчета (мин. деят. несв. прич. ср. р.).