изчетете

Речник на българския език

1. изчетете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

изчетете е производна форма на изчета (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. изчетете — повелително наклонение, мн. ч.

изчетете е производна форма на изчета (повелително наклонение, мн. ч.).