изчерпило

Речник на българския език

1. изчерпило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изчерпило е производна форма на изчерпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изчерпило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изчерпило е производна форма на изчерпя (мин. деят. св. прич. ср. р.).