изчерпил

Речник на българския език

1. изчерпил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изчерпил е производна форма на изчерпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изчерпил — мин. деят. св. прич. м. р.

изчерпил е производна форма на изчерпя (мин. деят. св. прич. м. р.).