изчерпел

Речник на българския език

1. изчерпел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изчерпел е производна форма на изчерпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изчерпел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изчерпел е производна форма на изчерпя (мин. деят. несв. прич. м. р.).