изчернил

Речник на българския език

1. изчернил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изчернил е производна форма на изчерня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изчернил — мин. деят. св. прич. м. р.

изчернил е производна форма на изчерня (мин. деят. св. прич. м. р.).