изчели

Речник на българския език

1. изчели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изчели е производна форма на изчета (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изчели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изчели е производна форма на изчета (мин. деят. св. прич. мн. ч.).