изцърквало

Речник на българския език

1. изцърквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изцърквало е производна форма на изцърквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изцърквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изцърквало е производна форма на изцърквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изцърквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изцърквало е производна форма на изцърквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изцърквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изцърквало е производна форма на изцърквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).