изцърквала

Речник на българския език

1. изцърквала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изцърквала е производна форма на изцърквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изцърквала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изцърквала е производна форма на изцърквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изцърквала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изцърквала е производна форма на изцърквам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изцърквала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изцърквала е производна форма на изцърквам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).