изцъркал

Речник на българския език

1. изцъркал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изцъркал е производна форма на изцъркам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изцъркал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изцъркал е производна форма на изцъркам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изцъркал — мин. деят. св. прич. м. р.

изцъркал е производна форма на изцъркам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изцъркал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изцъркал е производна форма на изцъркам (мин. деят. несв. прич. м. р.).