изцъкляла

Речник на българския език

1. изцъкляла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изцъкляла е производна форма на изцъклям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изцъкляла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изцъкляла е производна форма на изцъклям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изцъкляла — мин. деят. св. прич. ж. р.

изцъкляла е производна форма на изцъклям (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изцъкляла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изцъкляла е производна форма на изцъклям (мин. деят. несв. прич. ж. р.).