изцъклил е

Речник на българския език

1. изцъклил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изцъклил е е производна форма на изцъкля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изцъклил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изцъклил е е производна форма на изцъкля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).