изцъклило

Речник на българския език

1. изцъклило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изцъклило е производна форма на изцъкля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изцъклило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изцъклило е производна форма на изцъкля (мин. деят. св. прич. ср. р.).