изцъклени

Речник на българския език

1. изцъклени — мн. ч.

изцъклени е производна форма на изцъклен (мн. ч.).

2. изцъклени — мин. страд. прич. мн. ч.

изцъклени е производна форма на изцъкля (мин. страд. прич. мн. ч.).