изцъквал

Речник на българския език

1. изцъквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изцъквал е производна форма на изцъквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изцъквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изцъквал е производна форма на изцъквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изцъквал — мин. деят. св. прич. м. р.

изцъквал е производна форма на изцъквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изцъквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изцъквал е производна форма на изцъквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).