изциклил е

Речник на българския език

1. изциклил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изциклил е е производна форма на изцикля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изциклил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изциклил е е производна форма на изцикля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).