изциклило

Речник на българския език

1. изциклило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изциклило е производна форма на изцикля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изциклило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изциклило е производна форма на изцикля (мин. деят. св. прич. ср. р.).