изциврил си

Речник на българския език

1. изциврил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изциврил си е производна форма на изцивря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изциврил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изциврил си е производна форма на изцивря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).