изциврил е

Речник на българския език

1. изциврил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изциврил е е производна форма на изцивря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изциврил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изциврил е е производна форма на изцивря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).