изциврило

Речник на българския език

1. изциврило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изциврило е производна форма на изцивря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изциврило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изциврило е производна форма на изцивря (мин. деят. св. прич. ср. р.).