изциврили

Речник на българския език

1. изциврили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изциврили е производна форма на изцивря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изциврили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изциврили е производна форма на изцивря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).