изциврил

Речник на българския език

1. изциврил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изциврил е производна форма на изцивря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изциврил — мин. деят. св. прич. м. р.

изциврил е производна форма на изцивря (мин. деят. св. прич. м. р.).