изциврело

Речник на българския език

1. изциврело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изциврело е производна форма на изцивря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изциврело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изциврело е производна форма на изцивря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).