изциврели

Речник на българския език

1. изциврели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изциврели е производна форма на изцивря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изциврели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изциврели е производна форма на изцивря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).