изциврел

Речник на българския език

1. изциврел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изциврел е производна форма на изцивря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изциврел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изциврел е производна форма на изцивря (мин. деят. несв. прич. м. р.).