изцеряло

Речник на българския език

1. изцеряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изцеряло е производна форма на изцеря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изцеряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изцеряло е производна форма на изцеря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).