изцерил

Речник на българския език

1. изцерил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изцерил е производна форма на изцеря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изцерил — мин. деят. св. прич. м. р.

изцерил е производна форма на изцеря (мин. деят. св. прич. м. р.).