изцепило

Речник на българския език

1. изцепило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изцепило е производна форма на изцепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изцепило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изцепило е производна форма на изцепя (мин. деят. св. прич. ср. р.).