изцепила

Речник на българския език

1. изцепила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изцепила е производна форма на изцепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изцепила — мин. деят. св. прич. ж. р.

изцепила е производна форма на изцепя (мин. деят. св. прич. ж. р.).