изцепело

Речник на българския език

1. изцепело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изцепело е производна форма на изцепя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изцепело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изцепело е производна форма на изцепя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).