изцепела

Речник на българския език

1. изцепела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изцепела е производна форма на изцепя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изцепела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изцепела е производна форма на изцепя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).