изцепел

Речник на българския език

1. изцепел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изцепел е производна форма на изцепя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изцепел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изцепел е производна форма на изцепя (мин. деят. несв. прич. м. р.).