изцепвало

Речник на българския език

1. изцепвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изцепвало е производна форма на изцепвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изцепвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изцепвало е производна форма на изцепвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изцепвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изцепвало е производна форма на изцепвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изцепвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изцепвало е производна форма на изцепвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).