изцелило

Речник на българския език

1. изцелило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изцелило е производна форма на изцеля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изцелило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изцелило е производна форма на изцеля (мин. деят. св. прич. ср. р.).