изцелил

Речник на българския език

1. изцелил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изцелил е производна форма на изцеля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изцелил — мин. деят. св. прич. м. р.

изцелил е производна форма на изцеля (мин. деят. св. прич. м. р.).