изцедило

Речник на българския език

1. изцедило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изцедило е производна форма на изцедя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изцедило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изцедило е производна форма на изцедя (мин. деят. св. прич. ср. р.).