изцедил

Речник на българския език

1. изцедил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изцедил е производна форма на изцедя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изцедил — мин. деят. св. прич. м. р.

изцедил е производна форма на изцедя (мин. деят. св. прич. м. р.).