изцвърчаха

Речник на българския език

1. изцвърчаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изцвърчаха е производна форма на изцвърча (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изцвърчаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

изцвърчаха е производна форма на изцвърча (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).